Здравето е несравнимо с Парите! Много повече от Успеха и от Властта. Тази мисъл знае всеки, а на практика излиза, че здравето или не получава внимание или го има, когато стане непоправимо късно… както се случи у нас… Тази ситуация може да се случи във всеки дом, където има баба, дядо и внуче, които са заедно, докато мама и татко са на работа, извън дома. Когато децата не са сами сме спокойни. Има кой да се погрижи за храната, за заниманията и …за здравето им. А обратното… нали на възрастния човек по всяко време може да прилошее, да има нужда от лекарска помощ. Подготвени ли са децата за екстремни ситуации?! А ние самите как реагираме на такива изненади?! Ето пример: Синът ми, ученик в 6 клас звъни в службата:
Баба нещо не е добре, аз трябва да тръгвам за училище.
Какво и е?
Легна си в леглото, не и разбирам какво казва
Обядвахте ли
Да, тя даже си сипа 7 пъти пача…
Добре, щом има апетит, добре
Баба не е добре…
Дай да говоря с баба ти!
Тя не може да говори, Нещо фъфли…
Добре, отивай на училище! Аз ще се погрижа.
След работа ( 5-6 часа след разговора ) намирам старата жена в неадекватно състояние. Бърза помощ, инжекции, но…тя на себе си не дойде. Инсулт! След 3 месеца прекарани в кома у нас в леглото почина от инсулт. Два пъти в седмицата доктор и сестра идваха при нея… Ако лекарите бяха дошли още на обяд, ( ние не ги извикахме, нито тя можеше да отиде) щеше е да е спасена и да не живее последните си дни в кома. И всичко това, много по късно си дадохме сметка с горчивина стана, заради нашето непростимо семейно невежество. Инсултът ни свари не подготвени. Затова се заемаме, да научим другите. Само така ще има добри старини.
Мисията му, да информира за инсулта, неговите вреди, начин на предпазване, преди да застигне Вас Ваш роднина, приятел, Той е торнадо- оставя те безсилен, слага те задължително в инвалидна количка или катафалка. Много малко се иска, за да го избегнем, затова подценяването му се заплаща с неподозирано тежка цена. Амбицията ни е единствено добронамерена: не просто спасяване от инсулт, а осигуряване дълголетие.
Търсене в този блог
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар