Търсене в този блог

неделя, 11 юли 2010 г.

ПЪТЯТ ДО ИНСУЛТА НЯМА ТАБЕЛИ ЗА ОПАСНОСТ!

Здравето е несравнимо с Парите! Много повече от Успеха и от Властта. Тази мисъл знае всеки, а на практика излиза, че здравето или не получава внимание или го има, когато стане непоправимо късно… както се случи у нас… Тази ситуация може да се случи във всеки дом, където има баба, дядо и внуче, които са заедно, докато мама и татко са на работа, извън дома. Когато децата не са сами сме спокойни. Има кой да се погрижи за храната, за заниманията и …за здравето им. А обратното… нали на възрастния човек по всяко време може да прилошее, да има нужда от лекарска помощ. Подготвени ли са децата за екстремни ситуации?! А ние самите как реагираме на такива изненади?! Ето пример: Синът ми, ученик в 6 клас звъни в службата:

Баба нещо не е добре, аз трябва да тръгвам за училище.

Какво и е?

Легна си в леглото, не и разбирам какво казва

Обядвахте ли

Да, тя даже си сипа 7 пъти пача…

Добре, щом има апетит, добре

Баба не е добре…

Дай да говоря с баба ти!

Тя не може да говори, Нещо фъфли…

Добре, отивай на училище! Аз ще се погрижа.


След работа ( 5-6 часа след разговора ) намирам старата жена в неадекватно състояние. Бърза помощ, инжекции, но…тя на себе си не дойде. Инсулт! След 3 месеца прекарани в кома у нас в леглото почина от инсулт. Два пъти в седмицата доктор и сестра идваха при нея… Ако лекарите бяха дошли още на обяд, ( ние не ги извикахме, нито тя можеше да отиде) щеше е да е спасена и да не живее последните си дни в кома. И всичко това, много по късно си дадохме сметка с горчивина стана, заради нашето непростимо семейно невежество. Инсултът ни свари не подготвени. Затова се заемаме, да научим другите. Само така ще има добри старини.

Няма коментари:

Публикуване на коментар