Инсултът коварно „пристига” на пръсти, тихо, без болка…
Без значение, знаем ли нещо за предотвратяването му. И…действа, докато отнеме живот. Как да наречем незнание, носещо… смърт?! Никой не е застрахован, ти също! Може да получиш инсулт или друг, да е в агония пред очите ти…
По време на обедна среща на випуска, която се провежда в лесопарка Липник, край Русе красивата Мария, любимка на класа преди и сега фокуса на срещата се прегъва и пада. На предложението да бъде заведена в болница, отказва, убеждавайки присъстващите, че добре, и се е препънала само благодарение на това, че си е вирила главата да оглежда приятелите си. След дългата раздяла.
До края на срещата остава леко пребледняла. Загубила настроение. Срещата преминава в приказки, песни, закачки, без други видими произшествия.
Когато се прибира в къщи късно вечерта, е трепереща. Състоянието на Мария се влошава, отначало го отдават на вълненията и умората от прекарания ден.Положението става драматично викат линейка. По пътя за болницата Мария умира Установено, че още по време на колежанското парти тя е получила мозъчен удар. Ако колегите и бяха оценили правилно ситуацията и бяха потърсили адекватна помощ, Мария щеше да бъде спасена - да оживее. 1974 година, ако незабавно колегите и бяха повикали лекар.
Който избягва среща с доктора, когато инсултът пристига, се озовава на среща със
смъртта.
Публикувано
Няма коментари:
Публикуване на коментар