Инсултът коварно „пристига” на пръсти, тихо, без болка…
Без значение, знаем ли нещо за предотвратяването му. И…действа, докато отнеме живот. Как да наречем незнание, носещо… смърт?! Никой не е застрахован, ти също! Може да получиш инсулт или друг, да е в агония пред очите ти…
По време на обедна среща на випуска, която се провежда в лесопарка Липник, край Русе красивата Мария, любимка на класа преди и сега фокуса на срещата се прегъва и пада. На предложението да бъде заведена в болница, отказва, убеждавайки присъстващите, че добре, и се е препънала само благодарение на това, че си е вирила главата да оглежда приятелите си. След дългата раздяла.
До края на срещата остава леко пребледняла. Загубила настроение. Срещата преминава в приказки, песни, закачки, без други видими произшествия.
Когато се прибира в къщи късно вечерта, е трепереща. Състоянието на Мария се влошава, отначало го отдават на вълненията и умората от прекарания ден.Положението става драматично викат линейка. По пътя за болницата Мария умира Установено, че още по време на колежанското парти тя е получила мозъчен удар. Ако колегите и бяха оценили правилно ситуацията и бяха потърсили адекватна помощ, Мария щеше да бъде спасена - да оживее. 1974 година, ако незабавно колегите и бяха повикали лекар.
Който избягва среща с доктора, когато инсултът пристига, се озовава на среща със
смъртта.
Публикувано
неделя, 15 август 2010 г.
неделя, 18 юли 2010 г.
Пътеки към безсмъртие:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”
Така възпя Ботев героя, толкова нависоко извисен, на Балкана, лежи… от своите рани… само пътеки водят до това високо място! Където даваш живот за …
Магистрала или пътека?! Пътеките са атрибут на непроходимото. Далеч от магистралите. Там за техниката, за прогреса е табу.Но,пътеките са магистрала за душите... така е и затова избрахме пътеките С намерения добри. А сега се лутаме в гори от проблеми, в балкански глави родени…Ех… „Кажи ми, сестро, дей моята вярна дружина…” Всеки пита, мърмори, а докато стигне до „здравната пътека”…може и скоропостижно очи да затвори…
Пътеки към безсмъртие или смърт…
Здравната система е оправданието за незадоволителното ни здраве. Тази- , наложена по време на демократичното ни управление. И вместо по добре- става все по зле и по чия вина?! Сменят се правителства ( но, след изкаран мандат!, което е доказателство за стабилизиране на демокрацията) , всяко ново дава все по вече и по вече милиони, а нещо побългарено ли има, но докато в чужбина уж същата система прави чудеса у нас прави от една страна неоправдани преразходи и… лошо здравеопазване. Ето едно просто сравнение , което хората знаещи правят.
Преди , в татово време!( не е носталгия, но, истината не може да се отрича!) като постъпиш в болница, ти правят пълни изследвания и те лекуват, не само за заболяването за което са те приели, а и за всички намерени отклонения, хронични болести, даже и на зъболечение подлагат болния и всичко- без да платиш нито лев. И това споделям,, не защото искам онова време, а защото искам сегашната здравна система да е по добра, като се поправи сбърканото, защото:
Сега те лекуват само по „здравната пътека”, но… трябва да си купиш консумативи, лекарства ( и то от аптеката на лекуващият лекар. Ако си възрастен или те простудяват или ти дават „грешно” лекарство, особено на болните от мозъчен кръвоизлив и те ако не са починали, докато стигнат до болницата, защото бързата помощ или не идва въобще, или идва с голямо закъснение, после го няма специалистът на томографа и всичко се прави, за да изтекат поне 5 часа, време достатъчно, за да остане на докторите само задължението да констатират смъртта. Защото това го изпитах на мой близки, както и наглото отношение на лекуващите екипи. Близо 30% от преживелите инсулт загиват в рамките на една година. Голяма част от оцелелите са с различна степен на инвалидизация - една трета от тях остават завинаги лежащо болни…
Дошло е време всеки в своята глава да има пътека на здравето яка. Пътеката на неговото дълголетие!? Другите да го спасяват от немарливостта му да не чака.
Така възпя Ботев героя, толкова нависоко извисен, на Балкана, лежи… от своите рани… само пътеки водят до това високо място! Където даваш живот за …
Магистрала или пътека?! Пътеките са атрибут на непроходимото. Далеч от магистралите. Там за техниката, за прогреса е табу.Но,пътеките са магистрала за душите... така е и затова избрахме пътеките С намерения добри. А сега се лутаме в гори от проблеми, в балкански глави родени…Ех… „Кажи ми, сестро, дей моята вярна дружина…” Всеки пита, мърмори, а докато стигне до „здравната пътека”…може и скоропостижно очи да затвори…
Пътеки към безсмъртие или смърт…
Здравната система е оправданието за незадоволителното ни здраве. Тази- , наложена по време на демократичното ни управление. И вместо по добре- става все по зле и по чия вина?! Сменят се правителства ( но, след изкаран мандат!, което е доказателство за стабилизиране на демокрацията) , всяко ново дава все по вече и по вече милиони, а нещо побългарено ли има, но докато в чужбина уж същата система прави чудеса у нас прави от една страна неоправдани преразходи и… лошо здравеопазване. Ето едно просто сравнение , което хората знаещи правят.
Преди , в татово време!( не е носталгия, но, истината не може да се отрича!) като постъпиш в болница, ти правят пълни изследвания и те лекуват, не само за заболяването за което са те приели, а и за всички намерени отклонения, хронични болести, даже и на зъболечение подлагат болния и всичко- без да платиш нито лев. И това споделям,, не защото искам онова време, а защото искам сегашната здравна система да е по добра, като се поправи сбърканото, защото:
Сега те лекуват само по „здравната пътека”, но… трябва да си купиш консумативи, лекарства ( и то от аптеката на лекуващият лекар. Ако си възрастен или те простудяват или ти дават „грешно” лекарство, особено на болните от мозъчен кръвоизлив и те ако не са починали, докато стигнат до болницата, защото бързата помощ или не идва въобще, или идва с голямо закъснение, после го няма специалистът на томографа и всичко се прави, за да изтекат поне 5 часа, време достатъчно, за да остане на докторите само задължението да констатират смъртта. Защото това го изпитах на мой близки, както и наглото отношение на лекуващите екипи. Близо 30% от преживелите инсулт загиват в рамките на една година. Голяма част от оцелелите са с различна степен на инвалидизация - една трета от тях остават завинаги лежащо болни…
Дошло е време всеки в своята глава да има пътека на здравето яка. Пътеката на неговото дълголетие!? Другите да го спасяват от немарливостта му да не чака.
Когато се изяви- е преминал всички етапи
когато е било възможно лечениетои няма спасение... остават обвинения. Естествено, другите са виновни, държавата, разбира се!
Здравната система е оправданието за незадоволителното ни здраве.За смъртта на наш близък, за..Да, Тази- , наложена по време на демократичното ни управление. И вместо да стане по добре- става все по зле и по чия вина?! Сменят се правителства ( но, след изкаран мандат!, което е доказателство за стабилизиране на демокрацията) , всяко ново дава все по вече и по вече уж…а нещо побългарено ли има, но докато в чужбина уж същата система прави чудеса у нас прави от една страна неоправдани преразходи и… лошо здравеопазване. Ето едно просто сравнение , което хората знаещи правят.
Преди , в татово време!( не е носталгия, но, истината не може да се отрича!) като постъпиш в болница, ти правят пълни изследвания и те лекуват, не само за заболяването за което са те приели, а и за всички намерени отклонения, хронични болести, даже и на зъболечение подлагат болния и всичко- без да платиш нито лев. И това споделям,, не защото искам онова време, а защото искам сегашната здравна система да е по добра, като се поправи сбърканото, защото:
Сега те лекуват само по „здравната пътека”, но… трябва да си купиш консумативи, лекарства ( и то от аптеката на лекуващият лекар. Ако си възрастен или те простудяват или ти дават „грешно” лекарство, особено на болните от мозъчен кръвоизлив и те ако не са починали, докато стигнат до болницата, защото бързата помощ или не идва въобще, или идва с голямо закъснение, после го няма специалистът на томографа и всичко се прави, за да изтекат поне 5 часа, време достатъчно, за да остане на докторите само задължението да констатират смъртта. Защото това го изпитах на мой близки, както и наглото отношение на лекуващите екипи. Близо 30% от преживелите инсулт загиват в рамките на една година. Голяма част от оцелелите са с различна степен на инвалидизация - една трета от тях се нуждаят от обгрижване.
Около 26 хил. души умират годишно от инсулт – но това не е пречка да държим първите места по смъртност. Това не значи че в страните, където здравната система работи по еталон инсултът е предотвратен. За мой ужас установих, че и там инсултът взима жертви.
Инсултът е третата причина за смъртност в развитите европейски страни и в САЩ (след сърдечносъдовите и злокачествените заболявания). Наблюдава се тенденция към нарастване, очаква се от 390 милиона в момента да стане 800 милиона през 2025 г. Само в САЩ годишно се регистрират над 750 000 случая на инсулт, 500 000 от които исхемични.
И у нас и в ЕС и САЩ се очаква от здравната система да победи инсулта, но не може. Ракът, открит в начален стадии е лечим и доказателствата за това хората, които след откриването му живеят до дълбока старост и остават работоспособни, макар с намалени възможности.
Инсултът, болестта на модерната ни епоха изисква коренно различен подход- трябва ние, като усетим симптомите, да потърсим доктора. Когато инсултът се изяви- той е преминал всички етапи и…няма спасение…
Винаги преди появата на мозъчния удар- инсулта, исхемичен ( запушване на кръво снабдяването към мозъка ) или хеморагичен ( кръвоизлив в мозъка) се усещат симптоми - краткотрайни, бързо преходни нарушения (парализи, нарушена сетивност, зрителни смущения), които изчезват след 1-2 часа, без остатъчни симптоми. Те са предвестник за нарушения в мозъчното кръвообращение.
Тези транзиторни атаки могат да послужат като сигнал за пациентите за промяна в стила на живот и за незабавно започване на лечение. Опасността от тези симптоми трябва да знаем, както знаем наизуст най любимото си стихотворение, художествен текст, за да се гордеем, че сме им „отговорили” с помощта на личния си лекар и сме предотвратили, най лошото от което няма връщане назад.
По пътя към инсулта няма предупредителни табели, а само симптоми, които, като сигнална лампа скриват за кратко говора, зрението, получаваме необясними остри болки в главата , губим ориентацията, все кратки, дребни нагледа „засечки” на здравето, които единствени ни съобщават лошата вест и трябва да получат отзвук в ума ни с незабавни действия.
Предпазване от инсулт по следните три животоспасяващи стъпки
Каквато и да е здравната система, тя няма да ни потърси, ако ние го направим, ще ни спаси! В наши ръце е нашето здраве. Усетим ли лошото, да не отлагаме от днес за утре! През нощта чакането става фатално за живота ни.
1. При наличието на транзиторни атаки се консултирайте незабавно с лекар-невролог. Той ще назначи нужните изследвания и ще определи начина на лечение. Никакво самолечение! Не чакайте симптоми, правете си профилактични прегледи, където лекарят ще улови „симптомите” ако, опасностите са на път!
2. Откажете се от вредните навици - пушене, избягвайте задимени места. Намалете консумацията на спиртни напитки с висока концентрация на алкохол. Насочете се към питиета с ниско алкохолно съдържание. Ако искате да постигнете дълголетие, махнете бариерите!
3. Ако сте с наднормено тегло, променете хранителния си режим. Избягвайте мазни храни. Хранете се често, с малки порции нискокалорична храна. Приемайте повече плодове и зеленчуци. . Движете се активно и редовно.
Здравната система е оправданието за незадоволителното ни здраве.За смъртта на наш близък, за..Да, Тази- , наложена по време на демократичното ни управление. И вместо да стане по добре- става все по зле и по чия вина?! Сменят се правителства ( но, след изкаран мандат!, което е доказателство за стабилизиране на демокрацията) , всяко ново дава все по вече и по вече уж…а нещо побългарено ли има, но докато в чужбина уж същата система прави чудеса у нас прави от една страна неоправдани преразходи и… лошо здравеопазване. Ето едно просто сравнение , което хората знаещи правят.
Преди , в татово време!( не е носталгия, но, истината не може да се отрича!) като постъпиш в болница, ти правят пълни изследвания и те лекуват, не само за заболяването за което са те приели, а и за всички намерени отклонения, хронични болести, даже и на зъболечение подлагат болния и всичко- без да платиш нито лев. И това споделям,, не защото искам онова време, а защото искам сегашната здравна система да е по добра, като се поправи сбърканото, защото:
Сега те лекуват само по „здравната пътека”, но… трябва да си купиш консумативи, лекарства ( и то от аптеката на лекуващият лекар. Ако си възрастен или те простудяват или ти дават „грешно” лекарство, особено на болните от мозъчен кръвоизлив и те ако не са починали, докато стигнат до болницата, защото бързата помощ или не идва въобще, или идва с голямо закъснение, после го няма специалистът на томографа и всичко се прави, за да изтекат поне 5 часа, време достатъчно, за да остане на докторите само задължението да констатират смъртта. Защото това го изпитах на мой близки, както и наглото отношение на лекуващите екипи. Близо 30% от преживелите инсулт загиват в рамките на една година. Голяма част от оцелелите са с различна степен на инвалидизация - една трета от тях се нуждаят от обгрижване.
Около 26 хил. души умират годишно от инсулт – но това не е пречка да държим първите места по смъртност. Това не значи че в страните, където здравната система работи по еталон инсултът е предотвратен. За мой ужас установих, че и там инсултът взима жертви.
Инсултът е третата причина за смъртност в развитите европейски страни и в САЩ (след сърдечносъдовите и злокачествените заболявания). Наблюдава се тенденция към нарастване, очаква се от 390 милиона в момента да стане 800 милиона през 2025 г. Само в САЩ годишно се регистрират над 750 000 случая на инсулт, 500 000 от които исхемични.
И у нас и в ЕС и САЩ се очаква от здравната система да победи инсулта, но не може. Ракът, открит в начален стадии е лечим и доказателствата за това хората, които след откриването му живеят до дълбока старост и остават работоспособни, макар с намалени възможности.
Инсултът, болестта на модерната ни епоха изисква коренно различен подход- трябва ние, като усетим симптомите, да потърсим доктора. Когато инсултът се изяви- той е преминал всички етапи и…няма спасение…
Винаги преди появата на мозъчния удар- инсулта, исхемичен ( запушване на кръво снабдяването към мозъка ) или хеморагичен ( кръвоизлив в мозъка) се усещат симптоми - краткотрайни, бързо преходни нарушения (парализи, нарушена сетивност, зрителни смущения), които изчезват след 1-2 часа, без остатъчни симптоми. Те са предвестник за нарушения в мозъчното кръвообращение.
Тези транзиторни атаки могат да послужат като сигнал за пациентите за промяна в стила на живот и за незабавно започване на лечение. Опасността от тези симптоми трябва да знаем, както знаем наизуст най любимото си стихотворение, художествен текст, за да се гордеем, че сме им „отговорили” с помощта на личния си лекар и сме предотвратили, най лошото от което няма връщане назад.
По пътя към инсулта няма предупредителни табели, а само симптоми, които, като сигнална лампа скриват за кратко говора, зрението, получаваме необясними остри болки в главата , губим ориентацията, все кратки, дребни нагледа „засечки” на здравето, които единствени ни съобщават лошата вест и трябва да получат отзвук в ума ни с незабавни действия.
Предпазване от инсулт по следните три животоспасяващи стъпки
Каквато и да е здравната система, тя няма да ни потърси, ако ние го направим, ще ни спаси! В наши ръце е нашето здраве. Усетим ли лошото, да не отлагаме от днес за утре! През нощта чакането става фатално за живота ни.
1. При наличието на транзиторни атаки се консултирайте незабавно с лекар-невролог. Той ще назначи нужните изследвания и ще определи начина на лечение. Никакво самолечение! Не чакайте симптоми, правете си профилактични прегледи, където лекарят ще улови „симптомите” ако, опасностите са на път!
2. Откажете се от вредните навици - пушене, избягвайте задимени места. Намалете консумацията на спиртни напитки с висока концентрация на алкохол. Насочете се към питиета с ниско алкохолно съдържание. Ако искате да постигнете дълголетие, махнете бариерите!
3. Ако сте с наднормено тегло, променете хранителния си режим. Избягвайте мазни храни. Хранете се често, с малки порции нискокалорична храна. Приемайте повече плодове и зеленчуци. . Движете се активно и редовно.
понеделник, 12 юли 2010 г.
Инсултът коварно „пристига” на пръсти, тихо, без болка…
Без значение, знаем ли нещо за предотвратяването му. И…действа, докато отнеме живот. Как да наречем незнание, носещо… смърт?! Никой не е застрахован, ти също! Може да получиш инсулт или друг, да е в агония пред очите ти…
По време на обедна среща на випуска, която се провежда в лесопарка Липник, край Русе красивата Мария, любимка на класа преди и сега фокуса на срещата се прегъва и пада. На предложението да бъде заведена в болница, отказва, убеждавайки присъстващите, че добре, и се е препънала само благодарение на това, че си е вирила главата да оглежда приятелите си. След дългата раздяла.
До края на срещата остава леко пребледняла. Загубила настроение. Срещата преминава в приказки, песни, закачки, без други видими произшествия.
Когато се прибира в къщи късно вечерта, е трепереща. Състоянието на Мария се влошава, отначало го отдават на вълненията и умората от прекарания ден.Положението става драматично викат линейка. По пътя за болницата Мария умира Установено, че още по време на колежанското парти тя е получила мозъчен удар. Ако колегите и бяха оценили правилно ситуацията и бяха потърсили адекватна помощ, Мария щеше да бъде спасена - да оживее. 1974 година, ако незабавно колегите и бяха повикали лекар.
Който избягва среща с доктора, когато инсултът пристига, се озовава на среща със
смъртта.
неделя, 11 юли 2010 г.
Тънката граница между инсулта и столетието на човека
Цивилизацията, в условията на която живеем има широки възможности човек с лекота да бъде до 100 годишна възраст работоспособен. Да живее двойно по дълго от днес. Което иска усилия, за преодоляване опасностите на сърдечносъдовите заболявания. Ако те са предотвратени и други болести няма да могат да ви навредят. Наслояването в кръвоносната система се оказва фаталния момент, който отнема сили, здраве, скъсява живота. Дава шанс и на други „зарази”.
Ние с лекота и удоволствие приехме удобствата, които се наслагват в модерната епоха. Водят ни до извода, че сме богове, покорили природата. Затова немарливо оставяме лоши последствия да навлязат и рушат организма ни, без никаква намеса, да ни докарват до инвалидност и дори мигновена смърт. Атомът, може да е източник за енергия чрез АЕЦ, може и да унищожи света, като бомба, което вече е показано на света. И неизброимите „удобства”( така да наречем с една дума изобретените технически средства, които правят възможни човекът днес да е силен, бърз, информиран, да се движи и вижда в космоса и в най дребния свят на атома!) искат ново цивилизовано поведение.
Безмълвен убиец” застрашава живота на всеки четвърти от нас. Неговото име е инсулт, припомнят лекари от Великобритания, цитиращи статистика, според която тази болест поразява по един човек на всеки пет минути. “Тази опасност може да се избегне, ако наблюдаваме здравословното си състояние, но за това не се намира акуратност у хората ”, споделят специалистите.
Медици от Асоциацията за борба с инсулта, докато правят масови замервания на кръвното налягане са установили, че 25-30 % от изследваните имат показатели над нормата, но дори не подозират за това. “Този пропуск е причина за инсулт и инфаркт- въпрос на късо време, да се прояви фаталното” -напомнят лекарите. Днес се делим на маси за пушачи и непушачи-утре едни с дълголетие, други- не остарели, защото инсултът ги е покосил, докато са млади.
Днес в страните с напреднала икономика сърдечносъдовите заболявания са главен фактор за смъртността. Ако това поведение на хората не се промени, ще расте смъртността. Невероятно, но в морето от информация, която се стеле тук от медии, Интернет, мобилни връзки, няма чуваемост. Няма тревога. Няма промяна в поведението. Като над 1/3 от пациентите, прекарали инсулт, според данните умират веднага или през следващите 10 дни. Почти толкова остават живи, но частично или напълно парализирани и се нуждаят от сериозно лечение и грижи. По малко от 1/6 имат шансовете за частично излекуване. С остатък на инвалидност! Развръзката на възела е да се пазим от инсулта, да не го допуснем. Затова хората трябва най малко един път годишно да посетят личния си лекар за профилактичен преглед. А не да чакат за „бърза помощ”. Тогава е късно и влизат в посочената по горе статистика. Където шансовете да останат в нормално здраве и живи са нищожни. Ние надценяваме възможностите, искаме да ни спаси при всички положения, ако и да сме докарали тялото си до необратими вреди!
От друга страна всеобщата немарливост- причина за инсулт, инфаркт, е бариера, премахването на която ще помогне на човека да преодолее границата, да живее и работи над 100 годишна възраст. Овладяването на болестта на модерната епоха- сърдечносъдовите заболявания е път към дълголетието на човека. На човека на модерната цивилизация, която изисква друго поведение: без цигари, наркотици, алкохол, преумора. „Прекален светец и Богу не е драг!” Когато казваме- „Пазете се! Не допускайте инсулта!” ние ви каним: „Станете столетници! Даже и да сте в третата възраст започнете да го правите и ще се радвате на дълголетието си! Да опитаме! Заслужаваме го, вече да се държим, като хора на третото хилядолетие на човечеството!”
Учените прогнозират: това хилядолетие човекът ще достигне 500 и по вече години Най прекият път затова днес е през кабинета на личния лекар, докато според Вас сте здрави. Само той е компетентен да оцени състоянието Ви, да посочи изчистването на дребни според Вас симптоми, неразположения.
Време е да погледнем с други очи, както на здравно осигурителното си състояние, като на възможност да сме работоспособни и доживеем до дълбоки старини. Като постижима мечта. Като всеобща за държавата ни цел- работоспособни дълголетници! А не, най бедни, най умиращи точно от болестите на кръвоносната система, след която идват и по тежки поражения, ако не сме предприели навреме лекуване.
.
най-разпространеното заболяване, което сякаш си отмъщава, че за него нищо не искаме да знаем
Инсултът е най-разпространеното заболяване, което сякаш си отмъщава, че за него нищо не искаме да знаем и „нарочно” правим така, че да го изпитаме в най тежка форма, след която следва инвалидна количка или катафалка. Инсултът е ударът на организма, на тялото ни върху мозъка, който не го е „ръководил” здравословно и предпазливо. Защото последствията, причинени от инсулт съвпадат с такива от нараняване на главата и гръбначния стълб
Афазия- устни, говорни затруднения Специфични езиковo-говорни разстройства, обусловени от локални поражения на кората на главния мозък, настъпващи най-често при инсулт или черепно-мозъчни травми
Речевите разстройства може да се различават при различните болни както по степента си на изразеност, така и по формата на тяхното проявление :
Леки затруднения при разговор
Изопачена, несвързана или заваляна
Губят напълно речта си
Писмени затруднения- Виждайки, че болният не може нищо да каже, близките обикновено му предлагат химикалка и го молят да изложи писмено това, което не може да каже устно. Така се открива, че болният е също така безпомощен в писането, както и в говоренето
Инвалидизация. Инсултът е най-разпространеното заболяване, което обикновено довежда до трайна и по рядко до временна парализа на краиници. Ходенето може да се възстанови с възстановяване функцията на крак напълно или замяна количка с бастун. Ръка изключително рядко се възстановява. Нужна е голяма упоритост, раздвижване с упражнения, на специалист
Инсултът идва рязко и неочаквано нарушават обичайния ритъм на живота на болния. Той не е в състояние да се справи това, което преди е правил и не може да общува с членовете на семейството си и другите хора в обема, в който е общувал преди настъпването на заболяването. Тази болест удря не само болния, а и семейството, най близките му хора.
Афазия- устни, говорни затруднения Специфични езиковo-говорни разстройства, обусловени от локални поражения на кората на главния мозък, настъпващи най-често при инсулт или черепно-мозъчни травми
Речевите разстройства може да се различават при различните болни както по степента си на изразеност, така и по формата на тяхното проявление :
Леки затруднения при разговор
Изопачена, несвързана или заваляна
Губят напълно речта си
Писмени затруднения- Виждайки, че болният не може нищо да каже, близките обикновено му предлагат химикалка и го молят да изложи писмено това, което не може да каже устно. Така се открива, че болният е също така безпомощен в писането, както и в говоренето
Инвалидизация. Инсултът е най-разпространеното заболяване, което обикновено довежда до трайна и по рядко до временна парализа на краиници. Ходенето може да се възстанови с възстановяване функцията на крак напълно или замяна количка с бастун. Ръка изключително рядко се възстановява. Нужна е голяма упоритост, раздвижване с упражнения, на специалист
Инсултът идва рязко и неочаквано нарушават обичайния ритъм на живота на болния. Той не е в състояние да се справи това, което преди е правил и не може да общува с членовете на семейството си и другите хора в обема, в който е общувал преди настъпването на заболяването. Тази болест удря не само болния, а и семейството, най близките му хора.
ПЪТЯТ ДО ИНСУЛТА НЯМА ТАБЕЛИ ЗА ОПАСНОСТ!
Здравето е несравнимо с Парите! Много повече от Успеха и от Властта. Тази мисъл знае всеки, а на практика излиза, че здравето или не получава внимание или го има, когато стане непоправимо късно… както се случи у нас… Тази ситуация може да се случи във всеки дом, където има баба, дядо и внуче, които са заедно, докато мама и татко са на работа, извън дома. Когато децата не са сами сме спокойни. Има кой да се погрижи за храната, за заниманията и …за здравето им. А обратното… нали на възрастния човек по всяко време може да прилошее, да има нужда от лекарска помощ. Подготвени ли са децата за екстремни ситуации?! А ние самите как реагираме на такива изненади?! Ето пример: Синът ми, ученик в 6 клас звъни в службата:
Баба нещо не е добре, аз трябва да тръгвам за училище.
Какво и е?
Легна си в леглото, не и разбирам какво казва
Обядвахте ли
Да, тя даже си сипа 7 пъти пача…
Добре, щом има апетит, добре
Баба не е добре…
Дай да говоря с баба ти!
Тя не може да говори, Нещо фъфли…
Добре, отивай на училище! Аз ще се погрижа.
След работа ( 5-6 часа след разговора ) намирам старата жена в неадекватно състояние. Бърза помощ, инжекции, но…тя на себе си не дойде. Инсулт! След 3 месеца прекарани в кома у нас в леглото почина от инсулт. Два пъти в седмицата доктор и сестра идваха при нея… Ако лекарите бяха дошли още на обяд, ( ние не ги извикахме, нито тя можеше да отиде) щеше е да е спасена и да не живее последните си дни в кома. И всичко това, много по късно си дадохме сметка с горчивина стана, заради нашето непростимо семейно невежество. Инсултът ни свари не подготвени. Затова се заемаме, да научим другите. Само така ще има добри старини.
Баба нещо не е добре, аз трябва да тръгвам за училище.
Какво и е?
Легна си в леглото, не и разбирам какво казва
Обядвахте ли
Да, тя даже си сипа 7 пъти пача…
Добре, щом има апетит, добре
Баба не е добре…
Дай да говоря с баба ти!
Тя не може да говори, Нещо фъфли…
Добре, отивай на училище! Аз ще се погрижа.
След работа ( 5-6 часа след разговора ) намирам старата жена в неадекватно състояние. Бърза помощ, инжекции, но…тя на себе си не дойде. Инсулт! След 3 месеца прекарани в кома у нас в леглото почина от инсулт. Два пъти в седмицата доктор и сестра идваха при нея… Ако лекарите бяха дошли още на обяд, ( ние не ги извикахме, нито тя можеше да отиде) щеше е да е спасена и да не живее последните си дни в кома. И всичко това, много по късно си дадохме сметка с горчивина стана, заради нашето непростимо семейно невежество. Инсултът ни свари не подготвени. Затова се заемаме, да научим другите. Само така ще има добри старини.
Абонамент за:
Публикации (Atom)